Опростяването и формализирането на изборния процес в Русия през последните

 Опростяването и формализирането на изборния развой в Русия през последните години сведоха цялата политическа битка до повторения на една и съща скица: на гласоподавателите бе предлаган управнически кадър, спуснат от Путин, и неколцина подставени претенденти, кой от кого по-никакъв, написа в собствен разбор Фьодор Крашенинников от " Дойче веле " *, представен от Българска телеграфна агенция. По подразбиране се очакваше жителите да създадат виновен избор, като шкартират пасивните, неугледни и незнайни за тях претенденти в интерес на въпреки и неприятния, само че въпреки всичко управнически кадър с един-единствен коз - президентската поддръжка. Внезапно обаче се разбра следното: путинските протежета, изгубили всевъзможен табиет да споделят с популацията, са толкоз негодни, че гласоподавателите с ненаситност гласоподават на инат на тях за какъв да е показал малко интензивност претендент - изключително във втория тур. Не си правете въобще илюзии за качествата на спечелилите: по отношение на Владимир Сипягин във Владимирска област, става дума за напълно инцидентен човек, а пък Сергей Фургал, определен в Хабаровски край, е личност със характерно добро име на " бизнес бос ".
Това прави провалите още по-унизителни за властта: също както човек с отслабен имунитет може да си отиде и от най-лека зараза, по този начин и путинските губернатори, държани в стерилни условия, се демонстрират беззащитни пред хора, които в работеща народна власт не биха могли да претендират за нищо. Тогава прочее щяха да са невъзможни и такива губернатори като Светлана Орлова и Вячеслав Шпорт (кадри на властовата партия " Единна Русия " (ЕР), управлявали до момента Владимирска област и Хабаровски край, б. пр.).

Кандидатите на ЕР - заложници на пенсионната промяна

Кандидатите на ЕР няма по какъв начин да се борят от малко малко ефикасно с предизборната измама на кандидатите комунисти и либералдемократи - освен по липса на обикновени привички за битие в конкурентна среда, само че и тъй като нямат очевидни идеологически различия със своите противници.

Вдигането на възрастта за пенсия обърка картите дефинитивно и изцяло. След като персонално Путин го поддържа, всички претенденти на ЕР се озоваха в капан: в най-хубавия случай се постановяваше да подминават неуместната тематика с безмълвие, а в най-лошия - обществено да утвърждават непопулярните решения. Комунистите и жириновците (хората на Владимир Жириновски, лидера на Либерално-демократическата партия, б. пр.) се видяха с развързани ръце: даже без да загатват Путин, те използваха с цялостна мощ хорското възмущение.

За разлика от 90-те сегашните губернатори не можеха към този момент да вземат страха на гласоподавателите със страшните комунисти, които желали да върнат Съветския съюз и опашките пред гастрономите. Днес руската носталгия и православният сталинизъм - запазена марка на комунистическия водач Зюганов, са символ-верую за всеки последовател на Путин и ЕР. Още по-тъпо е да плашиш електората с Жириновски - всичко, което приказва той, напълно съответствува с политическия курс на Владимир Путин. При това състояние прекомерно скъпа би била персоналната харизма - само че както можа да се убеди всеки заинтригуван наблюдаващ, звездите на путинската районна политика Тарасенко, Зимин (прокремълските претенденти в Приморски край и Република Хакасия, б. пр.), Шпорт и Орлова не разполагат с нищо сходно.

Размиването на границите сред систематичните партии даде и различен неочакван резултат: даже гласоподавател, изцяло предан персонално към Путин, не вижда по принцип нищо неправилно в протестния избор за систематичен опозиционер. Не заслужават глас единствено незнайните либерали, дето непрекъснато ги псуват по малкия екран - тъй като са сътрудници на Запада и готвят в Русия Майдан. Но какво неприятно в това да гласуваш за либералдемократ - всеки знае, че той 100 на 100 е срещу Запада и Майдана, че и срещу повдигането на пенсионната възраст!

Владимир Путин не умее да губи

Не може да има подозрения, че след тези избори контролът върху властовата вертикала ще остане в ръцете на Кремъл. Това обаче надали може да се назова стратегически триумф. Да, победилите претенденти ще показват преданост към Москва - само че дали управляваните от тях райони ще станат по-лоялни към централната власт? Няма ли демонстративното изменничество към ползите на електората, съчетано с неизбежния управнически безпорядък, да я направи още по-непопулярна?

Още един въпрос: няма ли елитите в другите райони да се изкушат от опцията да бъдат по-критични към губернаторите, пращани от Москва, щом може да постъпят с тях, както в Приморието? До най-последно време две отзиви просто нямаше - харесваш-не харесваш претендента, утвърден от президентската администрация, ще работиш за него и с него, това е. Сега излиза, че може и да се отървеш от някой напълно ненавиждан " парашутист ", просто като дадеш рамо на кой да било различен претендент.

Едно нещо ще предречем сигурно: в най-близко бъдеще предстоят промени в цялата политическа система, образувана през последните години. Владимир Путин не обича и не умее да губи, надлежно всички виновници за провалите на протежетата му би трябвало да се готвят за най-лошото - и чиновниците от президентската администрация, натоварени с районните избори, и печелившите претенденти, и компартията заедно с либералдемократите, а и цялото население на Русия, изключително в бунтуващите се земи.

И несъмнено, ще има нови репресии против непримиримите критици на Путин. При така явен спад на политическия имунитет цялостната дезинфекция на средата е горе-долу единственият късмет да задържиш властта. Щом подставени претенденти на либералдемократите печелят даже срещу волята си, какво ли могат да реализират едни поредни, твърди критици на властта, в случай че им се отвори опция? 

*Коментарът отразява персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с мнението на съветската редакция и на " Дойче веле " като цяло.

 
  По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова